â€žÐ¢Ñ Ð½Ðµ държи да Ñе хареÑва — миÑлеше Ñи той, — да бъде краÑива, чаровна. Пренебрегва тази Ñтрана от женÑката ÑъщноÑÑ‚ и ÑÑкаш Ñама Ñе наказва, задето е толкова хубава. И тази горда враждебноÑÑ‚ към Ñебе Ñи деÑеторно увеличава чара й.
Колко е хубаво вÑичко, което прави. Чете така, ÑÑкаш това не е виÑша човешка дейноÑÑ‚, а е нещо най-проÑто, доÑтъпно и за животните. Ð’Ñе едно ноÑи вода или бели картофи.“
Покрай тези Ñ€Ð°Ð·Ð¼Ð¸ÑˆÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑ‚Ð¾Ñ€ÑŠÑ‚ Ñе поуÑпокои. Ð Ñдко ÑпокойÑтвие обзе душата му. МиÑлите му преÑтанаха да бÑгат и да преÑкачат от едно на друго. Той Ñе уÑмихна неволно.
— Boris Pasternak
beautiful-womenloveunconditional-love