Don’t be upset. Don’t listen to me. I only meant that I am jealous of a dark, unconscious element, something irrational, unfathomable. I am jealous of your toilet articles, of the drops of sweat on your skin, of the germs in the air you breathe which could get into your blood and poison you.

No deep and strong feeling, such as we may come across here and there in the world, is unmixed with compassion. The more we love, the more the object of our love seems to be a victim.

„Тя не държи да се харесва — мислеше си той, — да бъде красива, чаровна. Пренебрегва тази страна от женската същност и сякаш сама се наказва, задето е толкова хубава. И тази горда враждебност към себе си десеторно увеличава чара й.

Колко е хубаво всичко, което прави. Чете така, сякаш това не е висша човешка дейност, а е нещо най-просто, достъпно и за животните. Все едно носи вода или бели картофи.“

Покрай тези размишления докторът се поуспокои. Рядко спокойствие обзе душата му. Мислите му престанаха да бягат и да прескачат от едно на друго. Той се усмихна неволно.

They don't ask much of you. They only want you to hate the things you love and to love the things you despise.

You and I, it's as though we have been taught to kiss in heaven and sent down to earth together, to see if we know what we were taught.

„В читалнята сравнявах увлеченото й четене с въодушевлението и самозабравата на истинската работа, на физическия труд. Сега напротив, тя носи водата, сякаш чете, леко, без усилие. Тази плавност й е присъща във всичко. Сякаш още отдавна, в детството, е набрала нужната сила и сега всичко й върви от само себе си по инерция, с лекотата на вече произтичащото следствие. Това се чувствува и в очертанието на гръбнака й, когато се навежда, и в усмивката, която отваря устните й и закръгля брадичката, и в нейните думи и мисли.