„В читалнята сравнявах увлеченото й четене с въодушевлението и самозабравата на истинската работа, на физическия труд. Сега напротив, тя носи водата, сякаш чете, леко, без усилие. Тази плавност й е присъща във всичко. Сякаш още отдавна, в детството, е набрала нужната сила и сега всичко й върви от само себе си по инерция, с лекотата на вече произтичащото следствие. Това се чувствува и в очертанието на гръбнака й, когато се навежда, и в усмивката, която отваря устните й и закръгля брадичката, и в нейните думи и мисли.

Boris Pasternak