Winged mimic of the woods! thou motley fool! Who shall thy gay buffoonery describe? Thine ever-ready notes of ridicule Pursue thy fellows still with jest and jibe: Wit, sophist, songster, Yorick of thy tribe; Thou sportive satirist of Nature's school; To thee the palm of scoffing we ascribe, Arch-mocker and mad abbot of misrule!

Then from the neighboring thicket the mockingbird, wildest of singers, Swinging aloft on a willow spray that hung o'er the water. Shook from his little throat such floods of delirious music, That the whole air and the woods and the waves seemed silent to listen.

Вече не бях сигурен дали харещите езици на огъня не бяха по-милостиви от човешките.

Нима външността е мерило за ума и душата?! - Баян

Я вспомнил старую северную легенду о боге, который был еще ребенком,
когда создавал тайгу. Красок было немного, краски были по-ребячески чисты,
рисунки просты и ясны, сюжеты их немудреные.
После, когда бог вырос, стал взрослым, он научился вырезать причудливые
узоры листвы, выдумал множество разноцветных птиц. Детский мир надоел богу,
и он закидал снегом таежное свое творенье и ушел на юг навсегда. Так
говорила легенда.

...и най-внушителните съоражения в основата си израстват от пясък. Именно той е канавата, от която се появява един от най-внушителните символи на цивилизацията - пътят. Така както в един дворец не може да има само мрамор, така и пътят започва от прашинката. А не е ли така и с живота ни? Колко пясък трябва да изгребе търсачът на съкровища, за да достигне до една трошица злато?