Ðко бÑÑ… млад, щÑÑ… да напиша иÑториÑта на човешката глупоÑÑ‚, щÑÑ… да Ñе Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ñ‚ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° върха на планината Макейб и да легна по гръб, и да подложа иÑториÑта на главата Ñи, и щÑÑ… да взема от ЗемÑта малко от ÑиньобÑлата отрова , коÑто превръща хората в Ñтатуи, и щÑÑ… да Ñе превърна в ÑтатуÑ, коÑто лежи по гръб, грозно ухилена прави дълъг ноÑ, Ñами знаете Кому.
— Kurt Vonnegut
human-naturestupidity