Ð¢Ñ ÑƒÑети изведнъж, че вÑе пак нещо й липÑваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше Ñъзнателно, за да не Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð½Ðµ към миналото й. Ð¢Ñ Ð³Ð¾ уÑети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а Ñамо вълнението, което изпитваше към него, Ñамо Ñълзите и радоÑтта, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ нÑкога Ñ Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð²Ð°ÑˆÐµ той.
— Димитър Димов
experiencelifelove