Докато изминавах цели тунели Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð¸ в полумрака, не можех да Ñе отърÑÑ Ð¾Ñ‚ едно чувÑтво на тъга и униние, което ме Ñковаваше. Ðе можех да Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ð¾Ð½Ñ Ð¼Ð¸Ñълта, че ако аз — по чиÑта ÑлучайноÑÑ‚ — бÑÑ… открил цÑла вÑелена в една-единÑтвена книга, изгубена Ñред Ð±ÐµÐ·ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° този некропол, то деÑетки хилÑди други щÑха да оÑтанат неизвеÑтни, забравени за вечни времена. ПочувÑтвах Ñе заобиколен от милиони пренебрегнати Ñтраници, от оÑтанали без ÑобÑтвеник вÑелени и души, които тънеха в океан от мрак, докато Ñветът, пулÑиращ отвъд тези Ñтени, ден Ñлед ден неуÑетно губеше паметта Ñи и колкото повече забравÑше, за толкова по-мъдър Ñе ÑмÑташе.
— ÐšÐ°Ñ€Ð»Ð¾Ñ Ð ÑƒÐ¸Ñ Ð¡Ð°Ñ„Ð¾Ð½
facts-of-life