Gentle Spring!--in sunshine clad, Well dost thou thy power display! For Winter maketh the light heart said, And thou,--makest the sad heart gay.

I come, I come! ye have called me long, I come o'er the mountain with light and song: Ye may trace my step o'er the wakening earth, By the winds which tell of the violet's birth, By the primrose-stars in the shadowy grass, By the green leaves, opening as I pass.

Вече не бях сигурен дали харещите езици на огъня не бяха по-милостиви от човешките.

Нима външността е мерило за ума и душата?! - Баян

Я вспомнил старую северную легенду о боге, который был еще ребенком,
когда создавал тайгу. Красок было немного, краски были по-ребячески чисты,
рисунки просты и ясны, сюжеты их немудреные.
После, когда бог вырос, стал взрослым, он научился вырезать причудливые
узоры листвы, выдумал множество разноцветных птиц. Детский мир надоел богу,
и он закидал снегом таежное свое творенье и ушел на юг навсегда. Так
говорила легенда.

...и най-внушителните съоражения в основата си израстват от пясък. Именно той е канавата, от която се появява един от най-внушителните символи на цивилизацията - пътят. Така както в един дворец не може да има само мрамор, така и пътят започва от прашинката. А не е ли така и с живота ни? Колко пясък трябва да изгребе търсачът на съкровища, за да достигне до една трошица злато?