Паметта е нещо капризно. И понякога сме обречени да повтаряме нещата, които сме забравили.

„Тъгата, като газовете и пàрите, няма собствен обем и форма, а заема формата и обема на съда или пространството, което обитава.

Живея втори живот, господин началник,
с по един сме заникъде.

Единственият съкровен смисъл на нещата
Е, че нямат никакъв си там смисъл съкровен

В мълчанието мога само да те поведа, с безмилостно безмълвие
да те изпълня в миг, позна ли вече пустотата ми?

- Не иначе как двенадцать, - объявил и Шухов. - Солнышко на перевале уже.
- Если на перевале, - отозвался кавторанг, - так значит не двенадцать, а час.
- Это почему ж? - поразился Шухов. - Всем дедам известно: всего выше солнце в обед стоит.
- То - дедам! - отрубил кавторанг. - А с тех пор декрет был, и солнце выше всего в час стоит.
- Чей же эт декрет?
- Советской власти!
Вышел кавторанг с носилками, да Шухов бы и спорить не стал. Неуж и солнце ихим декретам подчиняется? ("Один день Ивана Денисовича", А. Солженицын)