Човек трябва да си гледа в краката - особено когато ходи по лед.

Все пак да живееш на границата може и да не е толкова стресиращо. Границата вероятно ти позволява да видиш два различни свята. Може би да си на границата значи да си част и от двата. Може би тръпката на Рио е в това да прескачаш локви и хартиени боклуци, за да видиш зад стената празник на музиката и душата.

Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?

Стояхме в ъгълчето на света
настинали и неподготвени.

В мълчанието мога само да те поведа, с безмилостно безмълвие
да те изпълня в миг, позна ли вече пустотата ми?

Обижда ме това, че кратерите по луната ще са същите, солеността на океана - същата, октановите числа на бензина, съдържанието на захар в "Пепсито" - същите. Някои неща просто остават същите.