Ð’Ñемирът е едно. Ð’Ñичко и вÑички Ñа Ñвързани помежду Ñи чрез невидима плетеница от иÑтории. И да го знаем, и да не го знаем, вÑички водим безмълвен разговор. Ðе причинÑвай зло. ПроÑвÑвай ÑÑŠÑтрадание. И недей да злоÑловиш зад гърба на другите - не отправÑй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от уÑтата ни, не изчезват, а поÑтоÑнно Ñе трупат в безграничното проÑтранÑтво, за да Ñе върнат при наÑ, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи вÑички. От радоÑтта на един ще Ñе уÑмихнем вÑички [...].