— ВидÑхте ли гибелта на този ÑвÑÑ‚? — продължаваше жрецът. — Разбирате ли кой е виновен за неÑ? Кой знае имената на онези, които Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ натиÑкане на бутона, дори без да виждат това, което правÑÑ‚, Ñа изтривали от лицето на земÑта Ñтотици хилÑди хора? Превръщали Ñа безкрайните зелени гори в изпепелени пуÑтини? Какво направихте Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ ÑвÑÑ‚? С Ð¼Ð¾Ñ ÑвÑÑ‚?! Как поÑмÑхте да поемете върху Ñебе Ñи отговорноÑтта да го превърнете в нищо? ЗемÑта не знае по-голÑмо зло от вашата адÑка машинна цивилизациÑ, цивилизациÑта, противопоÑтавÑща неживите механизми на природата! Ð¢Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸ вÑичко възможно да Ñмачка, да изÑде и Ñмели Ñвета, но Ñе Ñамозабрави и изтреби Ñамата Ñебе Ñи… Вашата Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ раков тумор, Ñ‚Ñ Ðµ огромна амеба, коÑто жадно поглъща вÑичко, което е полезно и хранително наоколо, и Ð¸Ð·Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ñамо зловонни отровени отпадъци. И Ñега отново Ñа ви нужни ракети! Ðужно ви е най-Ñтрашното оръжие, Ñъздадено от Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° преÑтъпници! Защо? За да довършите започнатото? За да шантажирате поÑледните оцелели? Да Ñе доберете до влаÑтта? Убийци! Ðенавиждам ви, ненавиждам ви вÑичките! — Ð·Ð°ÐºÑ€ÐµÑ‰Ñ Ð¸Ñтерично той, поÑле Ñе Ð·Ð°ÐºÐ°ÑˆÐ»Ñ Ð¸ млъкна.